А може някога пък той да ми помогне
Питаш ме защо не се обаждам
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви
и нищо, никога не се завръща.
А само преди няколко години
бяхме други, безгрижни и щастливи,
творяхме и флиртувахме на воля
и часовете неусетно си вървяха,
а сега сме с клюмнали глави,
затънали в тъга и безпаричие.
Помниш ли когато бяхме шест
и диалози водехме във рими,
и как очаквахме с огромен интерес
кой по-хитро ще ни отговори.
Къде са тия времена сега,
защо изпитвам само адска мъка,
нали все още тука е света
и пак съм се оцъклил във монитора.
Да, знам в живота има много скръб
пораждана от гадните раздели,
бяхме много, но къде ли са сега
и какво ли съдбата им е сторила.
Не съм единствен, зная го добре,
в нета пълно е със тъжни хора
и всеки иска някой да го разбере
и ако може, да му е опора.
Как искам на поне един човек
да съм дал увереност и сила,
когато до полуда е тъжал
и нощните кошмари са го будили,
и с моя помощ е някак оцелял,
а може някога пък той да ми помогне.
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/06/02/a-moje-niakoga-pyk-toi-da-mi-pomogne.1116266
© Куш All rights reserved.
