30 may 2016, 17:47

А можех..

  Poesía
445 0 0

Скъпи, загуби - повярвай!
А можех да те обичам..

Мъжете все грешно играете

и правилата често преплитат се.

 

Бейбе, ходи си при нея,

'дето на сумата ти се впечатлява,

която уж "по го умее"

онази, която сляпо ти вярва.

 

Мили, ти си прозрачен!
Номерата им носиш на белези.

Велик си .. а всъщност - отчаян.

Не виждаш на далеко от егото си.

 

Слънце, пред теб ще застана,

да осъзнаеш какво днес изпусна.

Услуга такава ми правиш..

Реванш няма да пусна.

 

Любими, пожелавам ти щастие,

такова, каквото сега аз изпитвам.

Момичето "на сърцето ти" - същото,

разпери криле и политна.

А можеше да те обича..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...