24 ene 2015, 7:53

А моят кон, осиротял... 

  Poesía
587 0 8

А моят кон, осиротял,
на кой от вас да го предложа?
Светът мълчи. Освирепял.
И оскотял. До невъзможност.

А моят кон, осиротял,
катери стръмно към звездите...
Дали е ял, дали не ял... 
Кому да каже! Кой го пита...

А моят кон, осиротял,
пресича пасищата пусти...
Хомота тегли. Ял - не ял.
И все избива го на чувства...

Къде си тръгнал, коне мой?!
Върни се тук! Ела обратно!
Повили са те в чер повой,
и си орал до кръв земята...

Сега е важно да си тук!
Сега е точното ти време.
Хвърли ръждясалия плуг.
Сега ще сеем ново семе!

Ще сеем само доброта.
Единствено Любов ще жънем!
Защото само Любовта
ще ни спаси да не потънем...

А моят кон, осиротял,
се мята в конската си кожа.
Навярно скоро не е ял...
На кой от вас да го предложа?!


Той търси само брегове,
където да почине вече...
И през полетата снове,
но там трева не никне вече...

Там никне само Тишина.
И гледа коня. И се чуди...
Дали разбира, че света

човек подир човек се буди...

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силен изстрадан стих!
  • ...Защото само Любовта
    ще ни спаси да не потънем...
  • Харесах и го оценявам,Гълъбина! Поздравление за стихото!
    Хубава вечер!!!!
  • Хомота тегли. Ял - не ял.
    И все избива го на чувства... Развълнува ме!
  • Да имаше повече такива хора!
  • Прекрасно!!!
  • Вземам го.
  • Мила Гълъбина, прекрасно е посланието ти. Поздравявам те за него:
    "Ще сеем само добрина.
    Единствено любов ще жънем!
    Защото само Любовта
    ще ни спаси да не потънем...
    Да, защото Бог е Любов, но кой го търси и кой ще чуе и разбере прекрасния призив. На добротата се отговаря със злоба, а Любовта е
    нещо непонятно за повечето озлобени и оглушели хора!
    Дай Боже да стане каквото си пожелала!
    Поздрав от сърце и спокоен ден!
Propuestas
: ??:??