17 dic 2009, 23:42

А розите имат бодли... 

  Poesía » De amor
2015 0 4

Роза червена, роза красива

стои в ръцете ми пак.

Тя е от тебе,

тя е щастлива, но отново нещастна съм аз.

 

Отдавна си бях забранила

за теб да мисля, но сега,

когато ти дойде, всичко се обърка

и отново ме обгърна тъга.

 

Но как да забраня на сърцето

да чувства. То не може да спре.

И бие ли, бие щастливо.

А разумът заповядва му  „Не”.

 

И червената роза стои и усмихва се.

И сякаш ми шепне "Недей!

Да го облъскваш днес е безсмислено,

Той още сърцето ти владей."

 

Сега розата е на пода -

захвърлена, сама

и няма никакви следи

от красивите й опасни бодли...

© Теодора Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??