20 mar 2022, 11:31

А сега, чичко, накъде 

  Poesía » Otra
287 0 2

Две вторачени в мен

очи на невръстно дете,

виждам го всеки ден

огледалото на бомбардираните градове.

 

Те пробождат ми сърцето,

като въглен изгарят душата,

рисуват картини по лицето -

страшните образи на войната.

 

Две уплашени очи

на една малка душица,

спасение търсеща в зори

с малко куфарче в ръчица.

 

Две питащи очи,

като синьото небе,

въпрос задават ми в зори:

,,А сега, чичко, накъде?

 

Назад неможем с мама,

там гори войната,

от бомбите къщата е няма,

няма е градината на децата!

 

Покажи ми, чичко, в тая шир

пътя, накъде са децата,

които живеят в мир,

далеч от ужасите на войната!"

 

 

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??