А сега, чичко, накъде

Mar 20, 2022, 11:31 AM

Poetry » Other

216 0 2

Две вторачени в мен

очи на невръстно дете,

виждам го всеки ден

огледалото на бомбардираните градове.

Те пробождат ми сърцето,

като въглен изгарят душата,

рисуват картини по лицето -

страшните образи на войната.

Две уплашени очи

на една малка душица,

спасение търсеща в зори

с малко куфарче в ръчица.

Две питащи очи,

като синьото небе,

въпрос задават ми в зори:

,,А сега, чичко, накъде?

Назад неможем с мама,

там гори войната,

от бомбите къщата е няма,

няма е градината на децата!

Покажи ми, чичко, в тая шир

пътя, накъде са децата,

които живеят в мир,

далеч от ужасите на войната!"

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Qndov (Никола Яндов)

2022-03-20T19:23:44+02:00

Благодаря за поздрава, Антоанета! Бъди жива и здрава!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-03-20T11:39:59+02:00

Тези въпроси са и в моята глава, Никола. Поздравления за стиха.