А сега, чичко, накъде
Две вторачени в мен
очи на невръстно дете,
виждам го всеки ден
огледалото на бомбардираните градове.
Те пробождат ми сърцето,
като въглен изгарят душата,
рисуват картини по лицето -
страшните образи на войната.
Две уплашени очи
на една малка душица,
спасение търсеща в зори
с малко куфарче в ръчица.
Две питащи очи,
като синьото небе,
въпрос задават ми в зори:
,,А сега, чичко, накъде?
Назад неможем с мама,
там гори войната,
от бомбите къщата е няма,
няма е градината на децата!
Покажи ми, чичко, в тая шир
пътя, накъде са децата,
които живеят в мир,
далеч от ужасите на войната!"
© Никола Яндов All rights reserved.
