А сега се разпознаваме...
А сега се разпознаваме...
Ние сме братя, но от друг живот
и в този сме се срещнали, без да се познаваме,
като две изгубени във времето вибрации.
Две отделни личности, някога били едно,
а сега се разпознаваме,
сякаш нявга сме били близнаци...
Гледам те и виждам себе си насреща,
как втренчено се гледам в очите,
така кървясали, с огромните зеници.
Цигара от цигара паля
и следваща е спешна,
без сън, вкопчени, прекарвайки нощите,
в които съм така сакрално зависим.
Заедно страдаме и заедно тъгуваме,
после по равно делим тишината,
когато всички думи са излишни.
И сякаш еднакво я тълкуваме,
придавайки нов смисъл на нещата,
рамо до рамо, в обичайните дрипи,
когато всички депресии са твърде лични.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Попов Todos los derechos reservados
