А сега се разпознаваме...

25.10.2017 г., 9:58 ч.

Поезия » Философска

1095 1 2

А сега се разпознаваме...

Ние сме братя, но от друг живот
и в този сме се срещнали, без да се познаваме,
като две изгубени във времето вибрации.
Две отделни личности, някога били едно,
а сега се разпознаваме,
сякаш нявга сме били близнаци...
Гледам те и виждам себе си насреща,
как втренчено се гледам в очите,
така кървясали, с огромните зеници.
Цигара от цигара паля
и следваща е спешна,
без сън, вкопчени, прекарвайки нощите,
в които съм така сакрално зависим.
Заедно страдаме и заедно тъгуваме,
после по равно делим тишината,
когато всички думи са излишни.
И сякаш еднакво я тълкуваме,
придавайки нов смисъл на нещата,
рамо до рамо, в обичайните дрипи,
когато всички депресии са твърде лични.

Когато срещнеш себе си....

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bojenski (Иван Иванов)

2024-01-15T05:54:00+02:00

" ...деляхме тишината" много ми хареса! Успех!
troia (Катя Иванова)

2023-03-05T15:37:15+02:00

Философско.