В памет на evropa (Нели)
Често си била сама
със перо в ръката...
Търсеща - душата
молила се в светлина
като в необятен храм...
На доброто стожер -
биело тревожно
будното сърце със плам,
с вяра в малките неща
и любов вселенска...
А сега си песен
на звезда в безкрайността...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=72685#comments
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados