9 dic 2006, 10:49

А ШЕПИТЕ МИ...В ТРЪНИ 

  Poesía
1001 0 18

 

 

Като тръни  впити са в мене,

всичките ми минали

любови.

Ненаситни.Жадни.

Всеки техен звук ме стряска

и оставам все по-често будна...

И се питам:

Дали  наистина  живяха в мен?

Или...

Само   ме празнуваха?

От мойто вино всички  пиха.

И вдигаха наздравици.

Наливах. Пълнех чашите.

Със силно  вино. Тежкo

От него -

и до днес пияни са.

Като сенки криволичат.

И се лутат до припадане.

Плуват в  очите ми.

Търсят  бряг  в ръцете ми...

Удавници.

Ето ги!

А шепите ми в тръни.

Шип до шип. Бодат.

И  парят...И болят.

Струи кръвта.И стича се.

Препълва стъклените  чаши...

Пия с тях. Не смея да заплача.

Чакам видело да стане.

Звън последен.

После...

Хвърляне през гръб назад,

строшени мигове.

И дълъг, много дълъг

път на изтрезняване…

По- лесно ми е да  простя на

враговете си...Но не на вас.

Та вие бяхте ми

приятели.

 

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ^^^ Бодливо ми стана...
  • "...строшени мигове.

    И дълъг, много дълъг

    път на изтрезняване…"


    Завладяващо послание!
  • Та ако не на приятелите, на кого да простим. Всеки греши, а приятелите , те никога не правят зло нарочно , приятелите са наи-ценното нещо - поне за мен. Стихът ти еневероятен!!!
  • По- лесно ми е да простя на
    враговете си...Но не на вас.

    Та вие бяхте ми
    приятели.

    Така е! Защото нали народът казва :Пази ме , Боже от приятели! От враговете си ще се опазя сам!" Отново и отново - браво!

  • много силно...
  • страхотна си!!!и сърцето ми е в трънирно и все пак-никога безразличие...
  • Прости и забрави, Веси!!!
    Поздрави за чудесния стих!!!
  • Благодаря ви!
    Умее да прощава лирическата...
    Само понякога се сеща за тръните
  • Силно, тежко...Прекрасно! Хенри
  • Силен стих! Докосва!
  • Силен стих...боли...
  • Невероятно силен и докосващ стих, Веси! Прегръдка!
  • Ако не простиш винаги ще се
    връщаш в миналото...
    Възмездието понякога не е най-доброто
    решение за спокойствието на
    душевното състояние!
    Поздравявам те за силния стих!
    Красива е поезията ти!
  • "По- лесно ми е да простя на
    враговете си...Но не на вас.
    Та вие бяхте ми
    приятели."

    За съжаление - истина...
    Поздрав!
  • "И дълъг, много дълъг

    път на изтрезняване…

    По- лесно ми е да простя на

    враговете си...Но не на вас.

    Та вие бяхте ми

    приятели."

    Сигурна съм, че си простила!
    Тръните в плътта са за това, да ни напомнят, колко сме тленни и раними.
    Поклон Веси, много сила има в стихът ти, и от болката тази сила се изправя и тръгва посочно за да прости, защото единствено там е спасението!!!

  • И все пак всички сме направили по нещо, заради което се е наложило да ни простят... Прошката е по-трудния, трънен път, обаче верния...Пишеш със изобличителна тежка сила, Веси...Вълнуваш!
  • Веси, не се страхуваш да докосваш болезненото...
  • Думите ти ме поразяват, Веси. Може би е трябвало да станеш първа от масата...
Propuestas
: ??:??