А ШЕПИТЕ МИ...В ТРЪНИ
Като тръни впити са в мене,
всичките ми минали
любови.
Ненаситни.Жадни.
Всеки техен звук ме стряска
и оставам все по-често будна...
И се питам:
Дали наистина живяха в мен?
Или...
Само ме празнуваха?
От мойто вино всички пиха.
И вдигаха наздравици.
Наливах. Пълнех чашите.
Със силно вино. Тежкo
От него -
и до днес пияни са.
Като сенки криволичат.
И се лутат до припадане.
Плуват в очите ми.
Търсят бряг в ръцете ми...
Удавници.
Ето ги!
А шепите ми в тръни.
Шип до шип. Бодат.
И парят...И болят.
Струи кръвта.И стича се.
Препълва стъклените чаши...
Пия с тях. Не смея да заплача.
Чакам видело да стане.
Звън последен.
После...
Хвърляне през гръб назад,
строшени мигове.
И дълъг, много дълъг
път на изтрезняване…
По- лесно ми е да простя на
враговете си...Но не на вас.
Та вие бяхте ми
приятели.
© Веска Алексиева All rights reserved.
