26 jun 2008, 23:08

А сърцето - спряло

1.1K 0 1
Когато те убият тъй жестоко
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • жива си...написала си този прекрасен стих...
    това...което не ни убива...ни прави по-силни...
    с обич, мила Женя.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...