А сърцето - спряло
Когато те убият тъй жестоко
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женя Все права защищены
