26 июн. 2008 г., 23:08
А сърцето - спряло
Когато те убият тъй жестоко
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда
онова невинно, мъничко дете,
то мечтите и надеждата ти връща,
но сърцето цяло - не.
То винаги при другия остава
да тупти в силните ръце,
не ме обичай ти тогава,
защото ще останеш без сърце.
Любовта само болка ми дарява
и очите вече не искрят,
душата ми все за обич е горяла,
но траурни камбани в мен звънят.
Затова не ме обичай ти тогава
в мен отдавна всичко е умряло -
душата тъне в забрава,
а сърцето - спряло.
© Женя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
това...което не ни убива...ни прави по-силни...
с обич, мила Женя.