Нарисувах те,
такъв, какъвто си
в моята душа.
Моята душа ридае,
ронят се сълзи
от моите очи.
Картината любима,
образ тъй мил,
ти плачеш също,
както моята душа.
Но, кажи ми, образ
тъй мил – защо...?
Защо плачеш Ти?
Защо плаче моята душа?
11.10.93г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сириус Надежда Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
