Събуждам се по навик търся те до мен
леглото пак наполовина празно
ми напомня колко съм виновен
Господи, без тебе тука е ужасно.
Припев:
Днес апартамента; стана мой затвор
моля те прости че; бях прикрит актьор
вярвах си наивно; че със лекота
лъжа първо тебе; после любовта.
Не и любовта!
Едно разбрах когато тя замина
момчета любовта - понякога убива
щом целият ми свят за миг се срина
не ме мислете - нека тя да е щастлива.
Припев:
Днес апартамента; стана мой затвор
моля те прости че; бях прикрит актьор,
вярвах си наивно; че със лекота
лъжа първо тебе; после любовта.
Не и любовта!
© Атанас Анастасов Todos los derechos reservados