21 nov 2011, 12:35

Абажури

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Преди да изчезнат нещата, трябва
да светят, да блестят.
Като този оживен, специфичен,
непреодолим дъжд или сняг,
дим, все едно какво, трябва
да свети. И ангелите по
клепачите на неразбраните
котки, пародията в гласа на
щуката, влакът в 3 и 30,
трябва да пее и да свети,
кой знае защо, просто
необходими подробности.
И когато излизаш от червеното
лято и влизаш в равнодушната
есен, нали ще се опиташ
да светиш, когато излизаш
от камъка, от кожата си,
след крокодилите, след
десетия облак, опитай вкуса
и блестящата игра на
метафорите, онзи бял и черен
хумор на времето във времето,
ъндърграунда в теоретичната
физика. Трябва да светиш
както си искаш, хлътнал
и влюбен в бездомните очи
на всички кукувици по света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...