Преди да изчезнат нещата, трябва
да светят, да блестят.
Като този оживен, специфичен,
непреодолим дъжд или сняг,
дим, все едно какво, трябва
да свети. И ангелите по
клепачите на неразбраните
котки, пародията в гласа на
щуката, влакът в 3 и 30,
трябва да пее и да свети,
кой знае защо, просто
необходими подробности.
И когато излизаш от червеното
лято и влизаш в равнодушната
есен, нали ще се опиташ
да светиш, когато излизаш
от камъка, от кожата си,
след крокодилите, след
десетия облак, опитай вкуса
и блестящата игра на
метафорите, онзи бял и черен
хумор на времето във времето,
ъндърграунда в теоретичната
физика. Трябва да светиш
както си искаш, хлътнал
и влюбен в бездомните очи
на всички кукувици по света.