10 may 2018, 22:58

Абстрактна пързалка

653 4 9

Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.

Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.

И тежи като орис, от черния маг коронована.

Не разваля магия пилене на орлови нокти.

 

Този плач безпощаден напада небето с юмруци

и откъртва звездите, в които до вчера си вярвал.

Заличава следите по пътя на твоето случване,

изтъняло до смешния спомен на улична врява.

 

Този въздух, от който откраднал си няколко срички,

е пързалка надолу до сляпото крайно издишане.

Нарисуван хербарий, отскубнал от корен самичък

и страха, и плача, и надеждата с цвят на излишество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Забавих се с отговор към вашите коментари, Ели и Влади, но сега ги виждам. Думите ви са изключително ценни за мен, а ти, Водице, си се потопила много дълбоко в съдържанието и си разшифровала чак тъканта на метафорите. Дълбочината на твоите разсъждения наистина ме впечатлява! Благодарна съм ви!
  • За мен това е дълбоко философски стих.
    Въздухът – като пързалка надолу, е доста смел и неочакван образ.
    Внушението е силно и тъжно: всяко вдишване ни води към последното издишване, което ще изкорени и страх, и плач, и надежди...
    Впечатлена съм, Мария, и те поздравявм.
  • Удоволствието е взаимно, Райне, защото и аз те чувствам невероятно близка, когато чета твоите талантливи стихове! Благодарна съм, че този сайт събира сродни души!
  • Такова удоволствие ми е, че творчеството ти го има!
    Да съпреживявам с теб изразеното чувство е магия. Много близка чувствам душата ти!
  • Наде, ти успя да ме наградиш с бездумието си! Изпращам ти прегръдка!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...