pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
10 may 2018, 22:58

Абстрактна пързалка 

  Poesía » Filosófica
518 4 9

Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.

Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.

И тежи като орис, от черния маг коронована.

Не разваля магия пилене на орлови нокти.

 

Този плач безпощаден напада небето с юмруци

и откъртва звездите, в които до вчера си вярвал.

Заличава следите по пътя на твоето случване,

изтъняло до смешния спомен на улична врява.

 

Този въздух, от който откраднал си няколко срички,

е пързалка надолу до сляпото крайно издишане.

Нарисуван хербарий, отскубнал от корен самичък

и страха, и плача, и надеждата с цвят на излишество.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Забавих се с отговор към вашите коментари, Ели и Влади, но сега ги виждам. Думите ви са изключително ценни за мен, а ти, Водице, си се потопила много дълбоко в съдържанието и си разшифровала чак тъканта на метафорите. Дълбочината на твоите разсъждения наистина ме впечатлява! Благодарна съм ви!
  • За мен това е дълбоко философски стих.
    Въздухът – като пързалка надолу, е доста смел и неочакван образ.
    Внушението е силно и тъжно: всяко вдишване ни води към последното издишване, което ще изкорени и страх, и плач, и надежди...
    Впечатлена съм, Мария, и те поздравявм.
  • Удоволствието е взаимно, Райне, защото и аз те чувствам невероятно близка, когато чета твоите талантливи стихове! Благодарна съм, че този сайт събира сродни души!
  • Такова удоволствие ми е, че творчеството ти го има!
    Да съпреживявам с теб изразеното чувство е магия. Много близка чувствам душата ти!
  • Наде, ти успя да ме наградиш с бездумието си! Изпращам ти прегръдка!
  • Без думи!
  • Младене, ти отново ме направи безкрайно щастлива с проникновения си коментар, в който има мисловна сила, равностойна на написаното от мен! Ако можеше да слагаме и коментарите в папка с любими, този с положителност щеше да е там. Но това наистина не е нужно, за да не се почувстваме по-големи от сенките си. Искрени благодарности за среднощната ти съпричастност към стихотворението!
    Благодаря за добрата дума и на теб, Генек!
  • Хареса ми...
  • Монолитен и много силен стих. Поздравление, Мария!
    Така може да пише само човек с голяма болка в душата. Пързалката е абстрактна само в заглавието, а иначе векторът е насочен към Долното царство от приказката за тримата братя и златната ябълка, вероятно открадната от градината на Хесперидите.

    "Този страх е горчив...И тежи като орис, от черния маг коронована.
    Не разваля магия пилене на орлови нокти...
    и откъртва звездите, в които довчера си вярвал.
    Заличава следите по пътя на твоето случване,
    изтъняло до смешния спомен на улична врява.
    Този въздух, от който откраднал си няколко срички,
    е пързалка надолу до сляпото крайно издишане.
    Нарисуван хербарий, отскубнал от корен самичък
    и страха, и плача, и надеждата с цвят на излишество."

    Разтърсващо ОКО на поетичния текст!
Propuestas
: ??:??