pastirkanaswetulki
882 el resultado
А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...
109
3
9
Момчето се прибра и се съблече
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
105
4
11
Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...
130
4
11
Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...
138
5
15
Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...
129
2
7
И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...
135
3
9
Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
145
4
9
Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
258
6
16
Каква полза за човек, ако придобие цял свят,
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...
172
3
13
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
267
7
21
В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
202
2
8
„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
176
4
5
„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...
211
7
14
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
212
2
6
Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...
227
6
20
Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
220
8
14
Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
235
10
19
Честит празник на всички, изкушени да пишат
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...
206
7
18
Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...
244
5
21
Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам ка ...
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам ка ...
167
1
1
Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...
291
3
19
Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
395
11
37
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
228
1
10
Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
359
3
24
Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
315
5
13
Аз подпрях с носле стъклото,
за да видя как луната
ще изгрее над дървото
с роклята си от позлата.
Като приказна царица ...
за да видя как луната
ще изгрее над дървото
с роклята си от позлата.
Като приказна царица ...
316
6
19
Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели, ...
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели, ...
325
7
18
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
533
9
41
Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
315
6
12
В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
329
6
12
На Таньо Клисуров
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока ...
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока ...
315
5
14
Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
308
2
8
РАЗКАЗВАЧКАТА:
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...
459
2
11
Луканка му нарязах – тамазлък,
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един ...
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един ...
296
1
4
Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...
559
6
17
Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...
598
10
11
Всички принцеси от кули
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...
627
5
21
Отново кашлям. Като на майтап
започва се, а после ме надуе.
И тръгва като бримка на чорап,
а погледи към мен веднага всуе
насочват се и пъпли страх във тях. ...
започва се, а после ме надуе.
И тръгва като бримка на чорап,
а погледи към мен веднага всуе
насочват се и пъпли страх във тях. ...
344
6
17
На Николина – 22-годишното момиче,
което бие камбаните на храма в гр. Шипка
До Господ стига призивният глас
на старите и пеещи камбани.
Дванайсет са на брой и с мощен бас ...
което бие камбаните на храма в гр. Шипка
До Господ стига призивният глас
на старите и пеещи камбани.
Дванайсет са на брой и с мощен бас ...
608
5
19
На дядо си съм кръстена, затуй
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян ...
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян ...
685
2
15
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
