Ад без нея е
Спря дъхът ми учестен.
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен.
Търсех пътя прежен аз,
отговор на куп въпроси.
Сам сред образи неясни
името познато закрещях,
но губеше се моят глас.
Но отвърна тя на моя зов,
обгърна всички мои мисли.
И обсипаха звезди безброй
моите помрачени небеса...
Аз знам сега, без любовта
всичко друго няма смисъл!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
Без нея човек просто не се чувства жив...
