Ад без нея е
Спря дъхът ми учестен.
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен.
Търсех пътя прежен аз,
отговор на куп въпроси.
Сам сред образи неясни
името познато закрещях,
но губеше се моят глас.
Но отвърна тя на моя зов,
обгърна всички мои мисли.
И обсипаха звезди безброй
моите помрачени небеса...
Аз знам сега, без любовта
всичко друго няма смисъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Без нея човек просто не се чувства жив...
