Прости ми, ако чакала си досега,
но сили нямал съм да ти го кажа.
Затуй съм седнал думи да редя
и мъчел съм се да ти го докажа.
Обичам те, душа ми те желае –
О, моя свята, истинска жена.
Сърцето ми тупти за теб, не трае,
от очите ми отронва се сълза.
Даряваш ме с любов и ми показваш,
колко нужен съм и колко съм желан.
Всеки миг без теб ме натъжава,
убеден съм, че да те обичам съм призван.
Роди със мъка, но във тебе не угасна
пламъкът на нашата любов.
С деца дари ме – о, любов прекрасна,
за да виждам смисъл в този свят суров.
Колко силна си и колко си велика,
а колко нежност е събрана в теб.
Не би ми стигнал заедно да бъдем,
колкото и силно да е – даже век.
Падам до земята и поклон ти правя,
мила моя истинска жена.
ОБИЧАМ ТЕ и моля - да не остарява
никога добрата ти душа.
© Стефан Todos los derechos reservados