Прости ми, ако чакала си досега,

но сили нямал съм да ти го кажа.

Затуй съм седнал думи да редя

и мъчел съм се да ти го докажа.

Обичам те, душа ми те желае –

О, моя свята, истинска жена.

Сърцето ми тупти за теб, не трае,

от очите ми отронва се сълза.

Даряваш ме с любов и ми показваш,

колко нужен съм и колко съм желан.

Всеки миг без теб ме натъжава,

убеден съм, че да те обичам съм призван.

Роди със мъка, но във тебе не угасна

пламъкът на нашата любов.

С деца дари ме – о, любов прекрасна,

за да виждам смисъл в този свят суров.

Колко силна си и колко си велика,

а колко нежност е събрана в теб.

Не би ми стигнал заедно да бъдем,

колкото и силно да е – даже век.

Падам до земята и поклон ти правя,

мила моя истинска жена.

ОБИЧАМ ТЕ и моля - да не остарява

никога добрата ти душа.