3 jul 2022, 9:00

Адажио

  Poesía
400 0 0

 

Спирам вече да чакам

каквото и да е било.

Изчаках си очакванията,

даже и неочакваните.

Изчаках се по спирките,

на които нищо не спира.

И от фалшиви излияния

отдавна аз не разбирам.

Вече ще оставя нещата,

както искат да се случат.

И ако онзи отгоре каже,

със сигурност ще стане.

Ако мечта не достигна,

може би ще е по-добре.

Дано обаче не се случат

очакваните ми страхове.

През дългото си чакане

изпусках бързи влакове.

Други ме подминаваха.

Ще спирам вече само,

за да помахам на онези,

които ме изпреварват.

Успех ще им пожелавам

и ще отминавам нататък.

Може пак да се срещнем.

На връщане.

©  Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...