Спирам вече да чакам

каквото и да е било.

Изчаках си очакванията,

даже и неочакваните.

Изчаках се по спирките,

на които нищо не спира.

И от фалшиви излияния

отдавна аз не разбирам.

Вече ще оставя нещата,

както искат да се случат.

И ако онзи отгоре каже,

със сигурност ще стане.

Ако мечта не достигна,

може би ще е по-добре.

Дано обаче не се случат

очакваните ми страхове.

През дългото си чакане

изпусках бързи влакове.

Други ме подминаваха.

Ще спирам вече само,

за да помахам на онези,

които ме изпреварват.

Успех ще им пожелавам

и ще отминавам нататък.

Може пак да се срещнем.

На връщане.

©  Паулина Недялкова