18 dic 2007, 9:26

Адаптация 

  Poesía » De amor
799 0 19

„... без твойте единствени ръце..."

А реките са под мостове застинали
и сенките ни бродят тъжни, безпризорни.
Това, което търсим, не е минало -
избираме руслата им просторни.

Пристанищата са отдавна непотребни
и котви се люлеят под маяка вяло.
И от вълните пръските тъй дребни
проблясват нежно в мрака, мили - в бяло.

А планината непокорните зове ли,
ведно прегърнали се - със тях е вятърно,
достатъчна ли е реката, море... и...
Нима е границата планината?

17.12.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??