Меричка (Мери Попинз)
718 2544
18 дек. 2007 г., 09:26

Адаптация 

  Поэзия » Любовная
800 0 19

„... без твойте единствени ръце..."

А реките са под мостове застинали
и сенките ни бродят тъжни, безпризорни.
Това, което търсим, не е минало -
избираме руслата им просторни.

Пристанищата са отдавна непотребни
и котви се люлеят под маяка вяло.
И от вълните пръските тъй дребни
проблясват нежно в мрака, мили - в бяло.

А планината непокорните зове ли,
ведно прегърнали се - със тях е вятърно,
достатъчна ли е реката, море... и...
Нима е границата планината?

17.12.2007г.

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??