18 ene 2025, 9:57

Агония

378 0 0

Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ

 

Колко време ще кървя и страдам
Тъга, мизерия и болка... докога
Ще храня толкова змии и демони
Иска ми се да живея тук и сега

 

Затварям очи - светът умира пред мен
Без право на отговор и без посока
Пътят ми е предопределен, откак съм роден
Да се лутам в мрак, участ жестока

 

Да страдам и да бродя в самота
Да търся в гротескното красота
От спомените няма къде да се скрия
Не мога от ума си да ги избия

 

Осъден съм да скитам в агония
Печал стои на трона, вместо страст
Смъртта се взира в мен с ирония
И чака ме със зинала паст

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...