Очаквах те
и ти дойде,
прегърни ме сега
и ме понеси на твойте крила.
Това си ти, самота?!!!
Отдавна те чаках
и питах за тебе,
любови отхвърлях и те мене,
и молих, и чаках, и плаках...
Ела!
Писна ми от псевдо любовта!
Ела!
Само тебе чакам вече, самота!
Ела!
Дали ще излекуваш мойта душа?
Ела!
Нали сестри сме по съдба?!!!
© Христина Димитрова Todos los derechos reservados