Ах, колко те очаквах, самота!
Ах, колко те очаквах, самота!!!
Очаквах те
и ти дойде,
прегърни ме сега
и ме понеси на твойте крила.
Това си ти, самота?!!!
Отдавна те чаках
и питах за тебе,
любови отхвърлях и те мене,
и молих, и чаках, и плаках...
Ела!
Писна ми от псевдо любовта!
Ела!
Само тебе чакам вече, самота!
Ела!
Дали ще излекуваш мойта душа?
Ела!
Нали сестри сме по съдба?!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Димитрова Всички права запазени
