Отвори се небе, отвори се,
вземи ме при ангели бели,
целуни мойто лице,
подай ми меки постели.

Ах недей, не ми казвай това,
не наранявай мойта крехка душа -
крехка като малка сърна,
невинна  като свежа роса.

Защо да не може, защо?
Нима съм дявол по-черен от мрака?
Защо да не може, защо?

Ах, не, това е лъжа -
оцапана с оборската кал.
Ах, не, не вярвай в това -
поне малко не ти ли е жал?

Но и аз съм човек, и аз съм,
и имам светъл блян
да бъда при ангели бели,
да се будя във меки постели...

Ах, не, позволи ми, небе,
позволи ми да се радвам поне
на усмихнати облаци диви,
на малки ангели бъбриви.
                 02.02.08