Друг до мен седи,
но мен за тебе ме боли...
Друг днес ме целува,
но тялото ми от него се страхува...
Другия не го обичам,
искам само тебе, разбери...
И когато той ме пипа,
отвътре много ме боли!
Не мога с други,
мога само с тебе...
Не мога с него,
искам ти да си до мене!
Тръгне ли си вече той,
аз отдъхвам си...
А ти се правиш на герой
и от мене дърпаш се!
И ти не можеш с друга,
нали, признай това!
Живеем в заблуда,
хванати за чуждата ръка!
Просто с друг не мога,
мога само с теб!
Но между нас има толкова тревога,
има айсберг с лед...
И не можем да преминем,
отвътре ни тежи...
Викам само твойто име,
но айсбергът ме заглуши...
Аз съм сигурна, че също
ти крещиш от другата страна...
И дори да сме със други,
ти си сам, а аз сама!
Какво трябва да направим,
може би да наведем глава...
И все така да си останем,
ти сам... а аз сама!
И във сънищата ще се срещнем,
ще сме заедно, нали?
Заспивам само и мечтая
да видя твоите очи...
Но събудя ли се аз отново,
айсбергът стои пред мен...
Заглушава виковете мои
и така е всеки ден!!!
© Христина Юлианова Todos los derechos reservados