Ако до мен бъдеш ти
Всеки миг, във който си далече,
аз умирам и се прераждам пак
и всеки удар сърдечен е обречен
да е последен и разбит на прах.
Всяка минута, в която теб те няма,
без жал разсича душата ми на две
и всеки миг с теб е илюзия, измама,
че можем някога заедно да сме.
Всеки поглед, който в мене взираш,
отвътре ме изгаря и като лед топи,
като стара, вехта дрипа ме раздира
и нови сънища, и мечти от мен крои.
Всяка усмивка, която като слънце,
лицето ти красиво, нежно озарява,
в мен засява на надежда зрънце
и сили за следващ ден ми подарява.
Всяка част от теб, която обожавам
и същността ти прелестна изгражда,
реалността ми в сън преобразява
и пожар в сърцето ми подклажда.
Всяко чувство мое и всяка мисъл
ти като фея със магия умело покори
и дните нямат, но и имат вече смисъл,
ако до мен била си или ще бъдеш близо ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Станчо Станчев Todos los derechos reservados
