Ако хората говореха във рими,
ще бъде всеки ден обикновен,
изпълнен с стихове неповторими,
красиви (или грозни, като мен).
Ако хората говореха във рими,
би леела се песен във порой.
Би пяла за неща необозрими,
прекрасен лебед или прилепи безброй.
Ако хората говореха във рими,
би станал всеки днес велик поет.
А стиховете му - неотразими,
защото носи във гърдите буца лед.
Ако хората говореха във рими,
не бих написал може би това.
Щях разкази да пиша, май че „крими”,
за да избягам за момент в реалността.
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados