АКО ИСКАШ

Ей, Дяволице!

И аз чакам реда си...

Пазя неизмито онова място на бузта...

Така ме перна с опашката си...

А после се скри зад дебелия ствол

на Ябълката...

Гледаше ме и се усмихваше

хитро...

Ей, Дяволице!

Пак ме гледаш.

Но кой ти отхапа опашката?

Скрий се зад оназиш маслина,

а аз ще Го напердаша с клоните

от емела,

под който се целувахме...

Ей, Дяволице,

когато утре ще се усмихваш

на друг,

забрави за онзи глупак,

който не миеше бузата си!

Той си е направил сандвич

от маслини и ябълки

за из път...

Ей, Дяволице!...

Закичих ревера си с твое бяло ПЕРО.

А опашката ти е в джоба ми.

Хвани ме, ако можеш...

Ако искаш...