13 окт. 2007 г., 11:02

АКО ИСКАШ

912 0 1

АКО ИСКАШ


Ей, Дяволице!

И аз чакам реда си...

Пазя неизмито онова място на бузта...

Така ме перна с опашката си...

А после се скри зад дебелия ствол

на Ябълката...

Гледаше ме и се усмихваше

хитро...

Ей, Дяволице!

Пак ме гледаш.

Но кой ти отхапа опашката?

Скрий се зад оназиш маслина,

а аз ще Го напердаша с клоните

от емела,

под който се целувахме...

Ей, Дяволице,

когато утре ще се усмихваш

на друг,

забрави за онзи глупак,

който не миеше бузата си!

Той си е направил сандвич

от маслини и ябълки

за из път...

Ей, Дяволице!...

Закичих ревера си с твое бяло ПЕРО.

А опашката ти е в джоба ми.

Хвани ме, ако можеш...

Ако искаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....