АКО МОЖЕХ

Ако можех да стана изкусен вълпшебник,

обладан от могъща и тайствена сила –

щях да знам – без учител, компютър, учебник –

всички тайни, човешката мисъл открила.

Дълбините на мъдрост и знания древни

бих избродил за миг и приел безвъзмездно,

и от цялата дълга история земна

съхранил бих – пресяти – делата полезни.

С чародейната пръчица – стара  позната –

бих лекувал дори нелечимите рани,

бих премахвал болежки, сковали телата

на измъчени клетници – стари и млади.

Безвъзратно изтръгнал бих аз от сърцата

на скърбящите – мъката

и страха на плахите.

Бих дарявал неспирно и щедро децата

с най-желаните техни любими играчки.

Не би имало – ако зависи от волята ми –

нищета и мизерия жалка сред хората.

От зарази, от бедствия, от дупка озонова

аз завинаги  бих излекувал природата.

Вразумил бил безумните,

спрял бих жестоките,

горделивите щях да сниша безпощадно,

за да бъдат смирените хора свободни

и  поетите да са царе на Земята.