И не ми трябва изобщо надежда,
лъжа е, че тя последна остава.
Защото за нас всичко се свежда
до лудост и пълна забрава.
Аз, когато си тръгнах, измамих
не само себе си, но и тебе,
защото, като пейзаж панорамен,
аз ти изпълвах цялото време.

Ако не беше толкова жестоко,
щях да те пусна,
но ти толкова изкусно
ми го връщаш в сърцето, дълбоко...

И не ми трябва изобщо утеха,
или да ме тука оплакваш.
За мен ти бе просто пътека,
по която минах нататък.
Но въпреки всичко те искам,
защото така беше най-сладко,
с красотата и в грешните мисли
и едно истинско щастие кратко.

Ако не беше толкова жестоко,
щях да те пусна,
но ти толкова изкусно
ми го връщаш в сърцето, дълбоко...