Ако някога, толкова някога,
ако някога все пак си решила,
да останеш до мен като вятъра
или просто изведнъж да заминеш,
ти си знай, че толкова искрено
някога теб съм обичал
и помни през сълзи пречистени,
че била си мойто момиче.

И спомни си, че някога, някъде,
ако все пак искаш да помниш,
как нашепваше  тихичко вятъра
моите думи любовни,
и тогава изпий всички сълзи,
и тогава усмихни се за мене,
остани си тиха, безмълвна
и смело тръгвай напреде...