Ако някога, толкова някога,
ако някога все пак си решила,
да останеш до мен като вятъра
или просто изведнъж да заминеш,
ти си знай, че толкова искрено
някога теб съм обичал
и помни през сълзи пречистени,
че била си мойто момиче.
И спомни си, че някога, някъде,
ако все пак искаш да помниш,
как нашепваше тихичко вятъра
моите думи любовни,
и тогава изпий всички сълзи,
и тогава усмихни се за мене,
остани си тиха, безмълвна
и смело тръгвай напреде...
© Васил All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
