Ако някога
Ако някога за мен се сетиш
и някога за мен те заболи,
от низ от спомени въвлечен,
върни се към отминалите дни.
Когато времето във мигове туптеше
и срещаше ни нереално аз и ти,
от липсите ни дълго ни болеше,
за кратко да се случваха дори.
И срещахме се в слетите си длани,
а в погледите ни политаха мечти,
и в мислите си пазихме тъй дълго
онази птица, дето в нас трепти.
Но може би желаехме тъй много
и дишахме някак през мечти,
животът тъй различен е, защо ли,
съдбата друго с нас реши.
И ако някога за мен се сетиш,
и ако нещо в тебе много заболи,
повикай ме през цялата вселена,
аз ще те чуя и насън дори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
