Ако те нямаше любов!

Ако те нямаше... Любов!

Ако те нямаше любов... Ако те нямаше!
Целувката на слънцето в утрото ще гасне.
Ако те нямаше - ще вървим през дните,
самотни сенки - тъжни и безгласни.

И звездите ще гледат онемели...
Разбулели завеси, зад облаците бели.
Учудени... Къде си? Светът ще онемее!
Къде са влюбените нощи-запленени!

Жива е! Вляла животворната си сила,
в пулса на сърцата, в усмивката щастлива,
в детския ни смях, в любовния ни повик,
във влюбеното лято. Зимата - с дъха завила!

Има те - всеки миг в сърцата ни туптиш,
в полето от копнежи, страсти и мечти,
торнадо - бяло с вихрено залюбване,
към отворени обятия. В блясък на очи - поспри!

Кипяща като пенливо отлежало вино,
в пълни чаши, в рубенсов портрет -
напълнила гръдта с нектара си!
Ваятелка - от кал и глина, сътвори човек!

Елеонора Крушева