За  какво съм му аз на света?

Кой ще е той без мене утре –

ако умра сега, ще направя ли щета?...

                                  написа dragon

Ако умра сега, ще бъда роден,

в познати простори,

потънали в забрава дълбоко в мен,

политнал към стихи устремени

слял своята същност с дълбоката същност на нощ и на ден,

на бури изпълнени с’ светкавици бляскави,

на тъмни мъгли, на порои безчет,

на звездни пространства, на могъщото Слънце,

на същества духовни, протягъщи ръце към мен.

Ще бъда аз всичко и пак ще съм Аз

завърнал се в дома си, но с празни ръце.

Назад поглед обърнал и с ужас съзрял,

неизвършените си дела, неизучените мъдрости,

неподарената обич, неизсушените сълзи,

непостроените палати, неспечелените борби,

неизвоюваните промени, непомирените врагове,

децата си неродени, ненаписаните поеми,

несподелените съдби, неизлекуваните болни,

неоткритите новости, неизстраданата мъка,

несподелената любов, не....

........

Сълзи поройни всички ще леят

и упрек горчив ще отправят към мен.

Нима не съм сам ще откликва във мен?

Нима отговорност за всички аз нося?

Нима светът е празен без мен?

Отвръща ми той строг и намръщен:

Надежди горещи възлагах на теб,

преди всичко очаквах

ти себе си да опознаеш, а със себе си и мен.