Oct 12, 2010, 3:21 PM

Ако умра сега (2)

  Poetry » Other
978 0 3

За  какво съм му аз на света?

Кой ще е той без мене утре –

ако умра сега, ще направя ли щета?...

                                  написа dragon

 

Ако умра сега, ще бъда роден,

в познати простори,

потънали в забрава дълбоко в мен,

политнал към стихи устремени

слял своята същност с дълбоката същност на нощ и на ден,

 

на бури изпълнени с’ светкавици бляскави,

на тъмни мъгли, на порои безчет,

на звездни пространства, на могъщото Слънце,

на същества духовни, протягъщи ръце към мен.

 

Ще бъда аз всичко и пак ще съм Аз

завърнал се в дома си, но с празни ръце.

Назад поглед обърнал и с ужас съзрял,

неизвършените си дела, неизучените мъдрости,

 

неподарената обич, неизсушените сълзи,

непостроените палати, неспечелените борби,

неизвоюваните промени, непомирените врагове,

децата си неродени, ненаписаните поеми,

 

несподелените съдби, неизлекуваните болни,

неоткритите новости, неизстраданата мъка,

несподелената любов, не....

........

 

Сълзи поройни всички ще леят

и упрек горчив ще отправят към мен.

Нима не съм сам ще откликва във мен?

Нима отговорност за всички аз нося?

Нима светът е празен без мен?

 

Отвръща ми той строг и намръщен:

Надежди горещи възлагах на теб,

преди всичко очаквах

ти себе си да опознаеш, а със себе си и мен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...