9 jul 2019, 14:11  

Ако знаех 

  Poesía » De amor
1229 4 4

 

Ако знаех, че ти ме обичаш,

ако знаех, че мислиш за мен,

ако знаех, че си ми го показвал,

всяка нощ и всеки ден.

 

Щях за теб да постеля пътека,

щях за теб да посея цветя,

щях във пазва да скътам за тебе

много любов и малко тъга.

 

Щях да дотичам гола и дива,

само по риза с разпиляна коса.

И от страстта ти до кръв щях да пия,

утолявайки безсрамно глада.

 

Ако знаех... само ако знаех,

че с безразличие любовта си обличал,

бих ѝ показала на невъзможността  ти,

че напук на всичко, аз... просто те обичам.

© Сиси Сиси Todos los derechos reservados

Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
  1345 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, LiaNik, Стойчо, DPP и на добавилите в любими.
  • Ако знаем... не е същото, липсва емоционалния заряда от фантазията...
    Хареса ми вплетената идея и изпълнението!
  • Илюзията че знаем чувствата на другите, променя нашите възприятия...
  • "Ако знаем..." ,но често ни се случва да мислим, че знаем нещо, а всъщност, да не е така. Разбирам вдъхновението на Аделина. Представих си самодивата и ризата и...един цветен пейзаж от образи и чувства. Звучи ми мелодично и...красиво. Поздрави!
Propuestas
: ??:??