31 mar 2021, 20:16

Актьор

  Poesía
786 4 2

На сцената излизам!  Играя.

Превъплащявам се в роля

взривявам публиката с героя мой.

 

Годините минават безвъзвратно

в мен остава частица от тях.

                               Непонятно!

Такъв съм актьор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки от нас е актьор, а светът е сцена, както ни учи Шекспир. А ла сетните ни мераци за актьорсдтво се изпаряват, когато попаднем между челюстите на смъртта, която започва да ни поглъща цели, както змията поглъща жаба. Затова смъртта е толкова важна и полезна за нас и за околните. Защото единствено в предверието й сме самите ние, без жалките си игрички!

    Много хубав и смислен стих, Руми. Поздравявам те!
  • Благодаря ви за любими! И нищо, че не сме актьори, живота обаче е сцена. Дано оставим в някого частица!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...