Актьор
На сцената излизам! Играя.
Превъплащявам се в роля
взривявам публиката с героя мой.
Годините минават безвъзвратно
в мен остава частица от тях.
Непонятно!
Такъв съм актьор!
© Румяна Щерева All rights reserved.
Mar 31, 2021, 8:16 PM
Comments
Comments
-
Всеки от нас е актьор, а светът е сцена, както ни учи Шекспир. А ла сетните ни мераци за актьорсдтво се изпаряват, когато попаднем между челюстите на смъртта, която започва да ни поглъща цели, както змията поглъща жаба. Затова смъртта е толкова важна и полезна за нас и за околните. Защото единствено в предверието й сме самите ние, без жалките си игрички!
Много хубав и смислен стих, Руми. Поздравявам те! -
Благодаря ви за любими! И нищо, че не сме актьори, живота обаче е сцена. Дано оставим в някого частица!
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
