Алабастров дъжд с канелен мирис,
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.
Колко нощи след тебе въздишах
под хиляда на брой небеса
и внезапно дори ти приписвах
незаслужени много неща.
И взривявах череши и нарциси,
преизпълнен с тревога голяма,
може много неща да сме казали,
още много очакват покана. ...