lubokostov (Любослав Костов)
43 1
10 abr 2013, 20:36

Алабастров дъжд с канелен мирис 

  Poesía » De amor
745 0 5

Алабастров дъжд с канелен мирис,
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.

Колко нощи след тебе въздишах
под хиляда на брой небеса
и внезапно дори ти приписвах
незаслужени много неща.

И взривявах череши и нарциси,
преизпълнен с тревога голяма,
може много неща да сме казали,
още много очакват покана.

Там... преди всички религии,
като жълта пчела в небеса
бих летял даже с тежки вериги,
за да кацна на две рамена.

Сякаш зрънце от слънцето идва
и погалва челото ми нежно...
а понякога толкоз ми стига
да се сгуша при тебе небрежно.

Да се стопля от твоята сянка,
да почувствам ръката ти кротка,
да целуна клепачите тихо,
сякаш возим се в мъничка лодка

И така да отплаваме тихо
без посока, течение... време,
а сърцето ти, питам се тайно,
толкоз обич дали ще поеме?

© Любослав Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??