lubokostov (Любослав Костов)
43 1
Apr 10, 2013, 8:36 PM

Алабастров дъжд с канелен мирис 

  Poetry » Love
803 0 5

Алабастров дъжд с канелен мирис,
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.

Колко нощи след тебе въздишах
под хиляда на брой небеса
и внезапно дори ти приписвах
незаслужени много неща.

И взривявах череши и нарциси,
преизпълнен с тревога голяма,
може много неща да сме казали,
още много очакват покана.

Там... преди всички религии,
като жълта пчела в небеса
бих летял даже с тежки вериги,
за да кацна на две рамена.

Сякаш зрънце от слънцето идва
и погалва челото ми нежно...
а понякога толкоз ми стига
да се сгуша при тебе небрежно.

Да се стопля от твоята сянка,
да почувствам ръката ти кротка,
да целуна клепачите тихо,
сякаш возим се в мъничка лодка

И така да отплаваме тихо
без посока, течение... време,
а сърцето ти, питам се тайно,
толкоз обич дали ще поеме?

© Любослав Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??