Алабастров дъжд с канелен мирис
Алабастров дъжд с канелен мирис,
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.
Колко нощи след тебе въздишах
под хиляда на брой небеса
и внезапно дори ти приписвах
незаслужени много неща.
И взривявах череши и нарциси,
преизпълнен с тревога голяма,
може много неща да сме казали,
още много очакват покана.
Там... преди всички религии,
като жълта пчела в небеса
бих летял даже с тежки вериги,
за да кацна на две рамена.
Сякаш зрънце от слънцето идва
и погалва челото ми нежно...
а понякога толкоз ми стига
да се сгуша при тебе небрежно.
Да се стопля от твоята сянка,
да почувствам ръката ти кротка,
да целуна клепачите тихо,
сякаш возим се в мъничка лодка
И така да отплаваме тихо
без посока, течение... време,
а сърцето ти, питам се тайно,
толкоз обич дали ще поеме?
© Любослав Костов All rights reserved.
не разбирам от поезия ,любител съм и пиша каквото ми хрумне
