Alegro non molto
Дали снегът разчете мислите
на сивия врабец от клончето,
разгърнал ледения нотопис,
зашепнал сините му тонове,
ала спря небрежно да се сипе
върху керемидените писти.
Стрехата ръсна дъх коминено
с опушване до жълтолистно.
Закапаха сълзите ù в окото,
в локвата, изпила небесата,
в рими скрежови завърза косо
смръзналия до въздишка вятър.
А пък зимата – да я закичиш
върху хурка – пухкава къделя –
да я изпредеш на тънка нишка.
От понеделник до неделята
да намотаваш бялата ù прежда
по черничевата мотовилка,
да запариш чай с липа и мента
и прибавиш мед с тръпчива жилка...
Да слушаш как простенват халите
и ти се молят да ги приютиш
като врабеца, кацнал на перваза,
и да нарониш думи и трохи...
...и щом посипе ноти звездопадът,
да гледаш как по пълнолуние
цигулките на бедния Вивалди
чегъртат бурята от струните.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
